Новини

Проведе се кръгла маса „Междусекторното сътрудничество: емоционални и законови бариери пред него“

На 06.11.2023 г. в зала Пресцентър на Министерство на труда и социалната политика в София се състоя кръгла маса на тема „Междусекторното сътрудничество: емоционални и законови бариери пред него“. Включиха се повече от 40 представители на министерства, държавни агенции и граждански и съсловни организации, ангажирани в полето на детските грижи и закрила. Кръглата маса беше открита от председателя на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) д-р Теодора Иванова и от д-р Галина Маркова, ръководител на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов български университет (НХЦ) – представители на организациите, които реализираха събитието. Участва и зам. министър на труда и социалната политика г-жа Елка Налбантова, която подчерта значимостта на темата за приложението на националните и регионални политики за благосъстояние на деца и семейства.

Подчертана нужда от стратегическо мислене

Кръглата маса се проведе в периода на местните избори. В такива нестабилни политически ситуации способността за стратегическо мислене често е ограничена. Въпреки това, участниците в събитието успяха да мобилизират опита си така, че да изведат предложения, насочени към подобряването на междусекторното сътрудничество. 

Този опит е от полето на следните сектори, които имат отношение към детското благосъстояние и чиито представители бяха поканени да участват в кръглата маса: социален, образователен, здравеопазване, работа с деца в конфликт със закона. Ролята на общинските администрации за мобилизирането и координирането на ресурсите, с които работят тези сектори на местно ниво, е от изключително значение, ето защо в кръглата маса се включиха и представители на местната власт. 

Събитието беше организирано в три части. По време на първата част бяха представени свързаните с междусекторното сътрудничество политики на ДАЗД. През втората част беше дискутирана работата на екип от специалисти, развиващи това сътрудничество в рамките на инициативата „Всяко дете – пълноценен член на общността“, реализирана във Велико Търново. Третата част беше посветена на обсъждане на бариерите пред междусекторното сътрудничество. Събитието завърши със задълбочена и ползотворна работа в малки групи, в които участниците – практици, ръководители и доставчици на социални услуги и други организации и институции, които работят с деца в риск – създадоха списъци с препоръки, които да гарантират междусекторното сътрудничество. По-долу представяме обобщение на тези препоръки.

Основно постижение на събитието е, че в него участниците обсъдиха: 

  • първа научна дефиниция за „труден случай” за българската практика,
  • модел за междусекторно сътрудничество, който е базиран върху договор за партньорство между училища-община-социални услуги-медицински специалисти и програми за деца в конфликт със закона,
  • модел за комуникация между местно и национално нива,
  • междусекторно обучение в подхода АМБИТ (Адаптивен, базиран на ментализация подход),
  • междусекторна супервизия.

С презентациите от кръглата маса можете да се запознаете тук: Политики за детето и междусекторно сътрудничество; Моделът Велико Търново – учене от практиката; Бариери пред междусекторното сътрудничество; Моделът АМБИТ; Национален експертен съвет; SOS Детски селища: прилагане на АМБИТ;ПМГД Велико Търново: емоционални и законови бариери

Участниците в кръглата маса се обединиха около общи препоръки и специфични препоръки от практиката и управлението на местно и национално нива. 

  1. Общи препоръки: 

За да се утвърди като системна практика, междусекторното сътрудничество изисква системни промени, които трябва да включат:
  • Ревизия на наличните документи, изготвяне и приемане на единен алгоритъм на работа, който да има общи цели и да се следва от всички сектори, които имат отношение към подкрепата и развитието на детето. 
  • Алгоритъмът трябва да включва като инструмент общ протокол за работа, който да дава яснота как се включват различните професионалисти в работата по случай; как се споделя информацията между тях; как се отчитат резултатите /индикатори за резултати/.
За да се гарантира прилагането на Алгоритъма за междусекторно сътрудничество в практиката са необходими: 
  • Комуникационна кампания на различни нива, която да ангажира всички сектори;
  • Консултиране на специалистите по прилагането на Алгоритъма на местно и национално нива;
  • Развитие на програми за интервизия и супервизия на професионалистите, които работят с Алгоритъма;
  • Утвърждаване на статута на социалните работници чрез определяне на стандарти и система за кариерно развитие;
  • Засилване на дейността на професионалните организации, представляващи отделните професионални съсловия – учители, ресурсни учители, социални работници, училищни психолози, лекари, медицински сестри и др.;
  • Мониторинг на работата на структурите, който да е насочен към подкрепа за излизане от формалното изпълнение на възложени задължения.
За да се гарантира комуникацията между секторите и създаването на общо за тях разбиране на младите хора и техните семейства е необходимо да се създадат и финансират:
  • Национална програма за междусекторно обучение и квалификация в подхода АМБИТ, която да подготвя професионалистите да работят с деца и млади хора с множество потребности. Тази програма трябва да гарантира, че специалистите разбират клиентите си и останалите специалисти, работещи по случаите и това разбиране води до ефективна Работа по случай. 
  • Надеждна система за управление и обмен на данни между системите.
За да се гарантира прилагането на междусекторното сътрудничество специфично за всеки отделен случай е необходимо да се регламентира и развие практиката на междусекторна супервизия на местно ниво.
  1. Специфични препоръки към практиката и управлението на местно и национално нива: 

За да се преодолее препращането на дете от услуга на услуга или от училище в училище е необходимо специалистите да се ангажират с него. За да се гарантира това трябват следните промени: 
  • Придобиване на необходимата компетентност в работата по трудните случаи и тяхно профилиране;
  • Наличие на ясна длъжностна характеристика с описание на професионалната роля,  базирана на компенетностите и профила;
  • Включване на родителите чрез преодоляване на нагласи за санкциониране като резултат от приемане на деца  и семейства единствено като проблемни;  
  • Промяна на плана за действие от включващ краткосрочни действия за отстраняване/преодоляване на проблемното поведение към включващ дългосрочни, свързани с цялостното развитие на детето;
  • Включване на ресурсите на общността в плана за действие чрез тяхна професионална оценка;
  • Практика на дългосрочно проследяване на случая във времето, а не приключването му чрез изчерпването на мерките и услугите.
За да се преодолее липсата на координация в междусекторното сътрудничество е необходимо: 
  • Спазване на процедурите на Работа по случай: наличие на водещ на случай, който координира работата чрез рганизиране на срещите, създаване на план и проследяване на неговото изпълнение и създаване на Междуинституционална рамка за водене на случай и определяне на водещ на случая;
  • Процедури за изясняване на лидерството и координацията на действията на отделните специалисти и услуги, които да отговорят на въпросите за това кой кога задейства вече приетите решения във вече сформираните екипи;
  • Знания и разбиране за ролите и отговорностите на специалистите от съответните сектори, което стои в основата на създаването на план, който регламентира това кой какво прави за детето и родителите;
  • Изясняване на границите на ангажиментите на длъжностните лица при работата по случаите;
  • Изясняване на ролята на Комисията за детето, сформирана към общините, която може да задейства и ръководи междусекторни екипи;
  • Създаване на умения за информиране на клиентите за системата за закрила на детето за действията и възможностите на системата, така че да се създаде имидж на система, която не заплашва, а помага;
  • Утвърждаване на формат за регулярни дискусии и споделяне на практики;
  • Взаимно опознаване на ресурсите на отделните институции и сектори, например, чрез създаване на карта на ресурсите на местните здравни, образователни, социални и други услуги, както и на ресурсите на местните общности и представяне на тези ресурси на общи срещи между различните екипи на различните институции.
Translate »